English (United Kingdom)


Васил Петров

Художник

 

Адрес:

България
4400 Пазарджик
бул."Мария Луиза" 86

 

 

Е-мейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Мобилен телефон: +359 888417505

http://vassilpetrov.eu

 

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ”

Живописта на Васил Петров е сложна не само технологически - с наситената си фактурност, прецизираните живописни подложки и богатството на вальори, но и смислово. В неговите картини рядко срещаме сюжети, опростени до една локална тема, затворени в едно изречение. Дори, в на пръв поглед традиционния натюрморт, Васил Петров вплита интригата на дълъг, сложен и увлекателен разказ, пълен с очарователни прилагателни, поетични детайли и изненадващи реминисценции.

А фигуралните му композиции без колебание бих определил като „евокативно вълшебство”, при което призоваването на духове е израз на висока духовност. За него рисуването наистина има ритуален характер. То е жест, издаващ дълбока и тревожна мисловност, наситено е с много пластове и знаци, които ни водят из един живописен лабиринт,  в чийто криволици се докосваме до езотерични и мистични намеци, поетична еротика и сякаш подчертават казаното от Хегел, че красивото определя себе си като сетивно провиждане на идеята. Може би затова емоционалния и смислов център на тази експозиция е Окото - знак едновременно на сетивното и на интелектуалното умопостигане. Окото е „тринадесетият знак” /Змиеносецът – Духът – Пазител/ в символиката на Васил Петров. Тук то не е затворено в триъгълник като традиционен християнски /или масонски/ символ, а в едва доловим квадрат както в даоистката традиция на избраните безсмъртни – насочено колкото навън, толкова навътре в себепознаването. А в много култури изобразяването на око без клепач е символ на същността и на познанието на Бога. Може би затова Окото на Васил Петров сумира в ретината и зеницата си елементи на традиционния и египетски зодиак, на тринадесетия знак – като извор на вълшебни флуиди, на пречистването на светлината...

А защо не и като напомняне, че в цялото си световно културно многообразие идеята за Бог е извечна и една. Днес е прието да вярваме, че според мистиците нашият свят е само сън, а истинският свят се намира именно в Божествената единичност. Следователно Окото трябва да се приема в двоичното му значение на действителност и извор и с това бележи свръхсъществуването на най-дълбоката същност на Бог.

Авицена интерпретирал Окото като „двустранно схващане” в смисъл на интуиция, т.е. като интуитивно разбиране на свръхрационалната мистична истина. От келтската култура до ритуалната мистика на масонството, Окото е физическата гледна точка на видимото слънце, а от гледната точка на звездите - Словото, Божествения Разум, Творческото Начало.

Вгледан в картината на Васил Петров аз обаче си мисля и нещо друго - зрението е Желание!

Окото е това, което ни открива жената, в която да се влюбим. И пази образа й в нас дори, тогава когато уморени от любов затваряме очи.

Доц. д-р Петър Змийчаров

 

 

Знаците...

Знаците на Васил ПетровЗнаците... те насочват, подсказват, провокират, превеждат създават и възстановяват представите ни за неща, които са съществували и съществуват. Знаците са тема, в която от много години Васил Петров дълбае и преосмисля чрез своята живописна изразност. Провокиран от случайните си попадения било в старинни текстове, легенди или предмети, той се опитва да балансира тази информация чрез своята многопластова живопис и лична естетика. В този смисъл е близък до философията на Сосюр, приемайки произволността на знака без непременно да търси връзка с неговото значение, както това е при Платон и Аристотел. В повечето случаи знакът, е повод да развие сюжетната линия, но в процеса на изграждането й се появяват и непреднамерени знакови решения, имащи чисто естетска роля. Изглеждащи на пръв поглед странни и неподчинени на определена идея, но обединени в ансамбловото си звучене, знаците при Васил Петров имат ролята на катализатор, който трябва да провокира асоциация, мисъл, емоция, да се свърже с паметта и едва тогава, те да се изпълнят със съдържание. Запомнящите се от предишни изложби картини от поредицата „Тенгри”, „Тринадесетия знак”, „Сътворение”, „Моряшка икона”, „Панацея” с новата експозиция „Знаците” получават своеобразно продължение.

Ваня Маркова
 

Васил Петров

 

Творчеството на Васил Петров има силата да изненадва и да ни въвлича неусетно в диалога на автора с пространства, времена, история, природа, човешки съдби.  Платна, които излъчват към нас вечната надежда и тъга, радост и любов, мистика и философия.  Едно преплитане на минало и настояще, навяващо усещане за тръпчиво бъдеще.  Особен свят без конкретна дата и място.  Разказ за стихиите, раждащи живота и предизвикващи смъртта, разказ за любовта, която побеждава, любов съживяваща дори мъртвата материя, разказ за ефирното женско тяло, постепенно превръщащо се в изящна антична статуя, вкаменяващо се като в приказките пред очите ни.

Първоначалният замисъл на всеки отделен детайл и форма е ясен, но съчетани в творбите на Васил Петров те губят правилния си характер, превръщат се в елементи на изграждането на една единна картина носеща вече свое собствено ново значение- извънвременно.  Картинни пространства,  които ни отделят от земната гравитация и днешния ни ден и ни карат да видим света като една сложна сплав от цветове, които се сгъстяват, стават неподвижни, контрастни, преплитат се за миг, после преминават в по-нежни нюанси, събират се или се разпръскват, за да създадат едно разнообразие от образи, символи и структури, обгърнати от живия и гъвкав рисунък, за да променят нашата представа за материалния и духовния свят.  Свят, в който художникът свободно преминава между живата и неживата материя, създавайки една своя действителност чудна като сънищата.  Действителност близка и топла, като спомена от изживяното минало, и светла- като надеждата за предстоящото бъдеще.

Аделина Филева
 

Васил Петров има задълбочено и сериозно отношение към живописната проблематика. Той ярко показва както основните насоки, които защитава като художник, така и своето пластическо кредо. А то е свързано с вярата и убеждението в класическите живописни стойности. По-конкретно това приема облика на една жива, динамична и същевременно академично издържана рисунка,  на подчертан респект към утвърдените жанрови структури, сложно тонално степенуване и обработка на живописната материя посредством разнообразната мазка и умело наслагваната по-релефна фактура.

Независимо от това, че авторът развива традициите и особеностите на класическата картина, зрителят веднага ще забележи и ще се убеди, че пред него е художник с модерна чувствителност и със съвременно пластическо мислене. Наред с онова, което окото непосредствено съзира върху платното, проникновеният поглед може да открие и определен скрит асоциативен подтекст, който се поражда от съчетанието между заглавието на картината и цялостната образна тъкан. Формите са едновременно и конструктивно изградени,  и дифузирани от някаква сякаш особена и странна живописна атмосфера. Тази тенденция към по-метафорично и символно звучене достига кулминацията си в картини от цикъла „Кръст”,  в който човешките фигури и предметните атрибути са „смесени” в една сложна пространствена амалгама, която дава значителен простор на зрителя да домисли в съзнанието си образа, ситуацията и,  в крайна сметка,  основната пластична идея на автора. Прави впечатление, че художникът смело се захваща с глобални теми и мотиви, които се стреми да интепретира с подчертано  индивидуално и оригинално виждане.

Чавдар Попов
 

За ангелите и тяхното обратно

Темата за ангелите в световното изобразително изкуство е най-общо казано, основополагаща. Нито едно течение, движение, интелектуалнo-естетическа общност - от къснoсредновековния неоплатонизъм през романтизма, оскаруайдовият естетизъм и дендизма, готическата естетика и хорор - визията на Хичкок не може, не е могла и няма как да се сбъдне без тях.

В буквален превод от гръцки „Angelus” означава „посланик” на Божествената воля и нейният изпълнител на Земята. Той има своите синоними във всички древни религии на Изтока. В гръко-римския пантеон той се персонифицира като Меркурий и Юпитер.

Ангелът е едновременно символ на “ероса” и “танатоса” – животооплодителен и смъртоносен. Той е чин от небесното войнство в строга йерархия . Йерархия, в която последният е падналият Сатанаил. Точно този, който е научил хората да творят изкуство, да правят музика, театър; научил е жените да се гримират, за да бъдат привлекателни и така вековечно да репродуцират първородния грях. За да стане поднебесният свят по-голям от небесния. За да подкопае престола му - не със сурова строгост, а с красота. С една дяволита както бихме се изразили днес мимикрия.

Когато един художник като /всъщност не като, защото той е / Васил Петров, интерпретира темата за ангелите, дори и да не си го признава, той мисли за това и имплицитното му първопрозрение експлицира в картини- сладостни, томителни, тревожни…много често сладостно-томително-тревожни, в които обаче иначе безполовия ангел е Жената. Не андрогин, не хермафродит, а красива желана жена.

Всеки творец има правото на своя персонална митология.Друг е въпросът дали емоционално или критически ние ще възприемем митологията на Марк Ернст, Дали, Пикасо, Рьоне Магрит, тази на Георги Машев, Гошка Дацов, Николай Райнов и Никола Кожухаров. Но само фактът ,че Васил Петров рисува картини, които ни карат/поне мен/ дa си спомняме всичко това, е показателен. Той е достоен син на първородния грях-„ангел”, т.е.посланик на тежнения, мечти и съмнения, името на които, както е казано в Библията,е легион.

Доц. Д-р  Петър Змийчаров
 

Живописта на Васил Петров

Живописта на Васил Петров е сложна не само технологически - с наситената си фактурност, прецизираните живописни подложки и богатството на вальори, но и смислово. В неговите картини рядко срещаме сюжети, опростени до една локална тема, затворени в едно изречение. Дори, в на пръв поглед традиционния натюрморт, Васил Петров вплита интригата на дълъг, сложен и увлекателен разказ, пълен с очарователни прилагателни, поетични детайли и изненадващи реминисценции.

А фигуралните му композиции без колебание бих определил като„ евокативно вълшебство”, при което призоваването на духове е израз на висока духовност. За него рисуването наистина има ритуален характер. То е жест, издаващ дълбока и тревожна мисловност, наситено е с много пластове и знаци, които ни водят из един живописен лабиринт, в чийто криволици се докосваме до езотерични и мистични намеци, поетична еротика и сякаш подчертават казаното от Хегел, че красивото определя себе си като сетивно провиждане на идеята. Може би затова емоционалния и смислов център на тази експозиция е Окото - знак едновременно на сетивното и на интелектуалното умопостигане. Окото е „тринадесетият знак” /Змиеносецът – Духът – Пазител/ в символиката на Васил Петров. Тук то не е затворено в триъгълник като традиционен християнски /или масонски/ символ, а в едва доловим квадрат както в даоистката традиция на избраните безсмъртни – насочено колкото навън, толкова навътре в себепознаването. А в много култури изобразяването на око без клепач е символ на същността и на познанието на Бога. Може би затова Окото на Васил Петров сумира в ретината и зеницата си елементи на традиционния и египетски зодиак, на тринадесетия знак – като извор на вълшебни флуиди, на пречистването на светлината... А защо не и като напомняне, че в цялото си световно културно многообразие идеята за Бог е извечна и една. Днес е прието да вярваме, че според мистиците нашият свят е само сън, а истинският свят се намира именно в Божествената единичност. Следователно Окото трябва да се приема в двоичното му значение на действителност и извор и с това бележи свръхсъществуването на най-дълбоката същност на Бог.

Авицена интерпретирал Окото като „двустранно схващане” в смисъл на интуиция, т.е. като интуитивно разбиране на свръхрационалната мистична истина. От келтската култура до ритуалната мистика на масонството, Окото е физическата гледна точка на видимото слънце, а от гледната точка на звездите - Словото, Божествения Разум, Творческото Начало.

Вгледан в картината на Васил Петров аз обаче си мисля и нещо друго - зрението е Желание!  Окото е това, което ни открива жената, в която да се влюбим. И пази образа й в нас дори, тогава когато уморени от любов затваряме очи.

Доц. д-р Петър Змийчаров
 

Посланието на Васил Петров

Живописта на Васил Петров е модерна живопис, но това трудно може да се разбере, ако се изключи историята и културата на неговата земя – България. Маските под ръката му оживяват мощно върху платното с огромен първичен заряд, фигурите вибрират изпълнени с много различни и често полярни чувства. Картините му задъхано преследват символи и вселенски метафори, в тях се усеща двустранната българска душа - горда и нежна, борческа и лирична. Дори под знака на силния характер в картините му присъства меланхолията на великия Орфей, легендарния тракийски поет, неделимо свързан с образа на любовта - тъй дълго преследвана и завинаги изгубена, любовта, която винаги е на крачка пред него. С певеца на Тракия са свързани много културни и религиозни пластове на България и не случайно живописта на Васил Петров изобразява страст, фаталност и смелост обединени в едно чувство – за корени и дълбоки духовни връзки. Хоризонтът на земята и хоризонтът на вярата създават усещането, че животът е трепет в сянката на надвисналата смърт. Всичко това откриваме в рисунъка, зареден с вкуса на откритието, на човешкото желание да разкрие- дори само един образ-една история, която увлича и може би спасява. Имаме възможност и ние да видим неговите картини. И ще ни учуди свежестта на този художник, подобен на конник, който идва от много далече без да е загубил по пътя нито сила, нито жар - с едно послание, което ни сближава.

Марио Косали