Български (България)

There are no translations available.

Васил Петров има задълбочено и сериозно отношение към живописната проблематика. Той ярко показва както основните насоки, които защитава като художник, така и своето пластическо кредо. А то е свързано с вярата и убеждението в класическите живописни стойности. По-конкретно това приема облика на една жива, динамична и същевременно академично издържана рисунка,  на подчертан респект към утвърдените жанрови структури, сложно тонално степенуване и обработка на живописната материя посредством разнообразната мазка и умело наслагваната по-релефна фактура.

Независимо от това, че авторът развива традициите и особеностите на класическата картина, зрителят веднага ще забележи и ще се убеди, че пред него е художник с модерна чувствителност и със съвременно пластическо мислене. Наред с онова, което окото непосредствено съзира върху платното, проникновеният поглед може да открие и определен скрит асоциативен подтекст, който се поражда от съчетанието между заглавието на картината и цялостната образна тъкан. Формите са едновременно и конструктивно изградени,  и дифузирани от някаква сякаш особена и странна живописна атмосфера. Тази тенденция към по-метафорично и символно звучене достига кулминацията си в картини от цикъла „Кръст”,  в който човешките фигури и предметните атрибути са „смесени” в една сложна пространствена амалгама, която дава значителен простор на зрителя да домисли в съзнанието си образа, ситуацията и,  в крайна сметка,  основната пластична идея на автора. Прави впечатление, че художникът смело се захваща с глобални теми и мотиви, които се стреми да интепретира с подчертано  индивидуално и оригинално виждане.

Чавдар Попов